Разкриваща пътища. Част 1

«Защо ми казваш всичко това?» – ние се срещнахме след паспортния контрол, и аз на шега шляпнах по дупето Сулейман със своя паспорт. «Сега ще си вземеш такси и ще си отидеш в къщи, а аз ще отида в офиса. Вечерта ще те взема в 9, бъди готова», – Сулейман ми протегна дребни за такси, аз се намръщих.

В 9 вечерта аз такава красивичка с високи токчета чакам кога ще ме вземат за вечеря с партньорите. 21:15, 21:30… 21:40… нито смс, нито обаждане. Написах му в уатсап: сообщението не е доставено. Реших да набера неговия номер, може нещо да се е случило по пътя: «Абонатът не отговаря или е временно недостъпен, опитайте да се обадите по-късно». Какво…?! 22:00. Реших да набера номера му от втория ми защитен номер. Чу се сигнал свободно, «Ало!» – чу се от другата страна и някакъв шум от много хора наоколо «Здравей, Сулейман! Ние се договарихме да ме вземеш в 9». Мълчанието от другата страна продължи дълго. Явно Сулейман мислеше, какво да ми отговори… но обаждането прекъсна. Повече не му звънях. За мен това беше повече от странно.

След един ден отново заминах за Белгия при родителите ми. Там се потопих в атмосферата на домашната топлина и грижа.

Брюкселският шопинг развея моята тъга по Сулейман, и аз се превключих към красотата на Европа, като направих туристическа обиколка на Брюг, разтваряйки се в старинната архитектура и прелестите на града.