Разкриваща пътища. Част 1

Аз бях забравила, че разреших да дадат лондонския ми мобилен… Само да знаех тогава в какво щеше да се превърне това «партньорство»…

«Да», – отговорих аз, без да се замислям на какъв точно въпрос отговарям на непознатия човек.

«Добре, тогава сега ще си резервирам билет и ще ти дам подробности по-късно днес.

«Амааа», – «Какъв билет?» – вече започнах да нервнича, че не помня началото на нашия разговор, този глас ме потопи в някакъв сън, и аз тъкмо се събудих. Струваше ми се, че го познавам милиони години преди да дойде тук. А кой е това? Кой ли е този, с който ще се срещнем по-нататък едва след една година от нашето телефонно запознанство?

Той не дойде в Лондон… Аз не разбрах кой е, или може би се смутих от това, че така дръзко ме нарече своя жена, затова блокирах и двата му номера, от които ми звъня.

Не бях готова да посрещам някого в Лондон на летище Хитроу още от първото му обаждане.

Но така СЃРµ стекоха обстоятелствата, че няколко дена след това обаждане аз седях в самолета на Turkish airlines с дестинация Лондон-Р?станбул по поканата на Вице-президента на компанията Turkcell, и в края на 2014В РіРѕРґРёРЅР° всички Р±СЏС…Р° пълни с очаквания за откриването на Руския институт РІВ Р?станбул.

Това беше моето второ пристигане в приказния град, където се преплитат култури, стилове, архитектури, звуци и неочаквано се срещат хора от различни светове.