Разкриваща пътища. Част 1

След като СЃРµ върнах от Р?станбул в Анталия още от летището изпратих локацията СЃРё през вайбър на Сулейман. «Ти в Анталия ли СЃРё?В» «Да, току що кацнах». «Ела РїСЂРё мен тази вечер РІВ 21:00В». «Къде?В» «В Зигара». «А как ще вляза там?В» «Ще кажа на охраната РґР° те пуснат». «Добре», – отговорих аз, но нещо РјРё подсказа, че постъпвам неправилно и изобщо не трябва РґР° С…РѕРґСЏ там.

Но още вечерта красива такава с пола РґРѕВ РїРѕРґР° стоях РґРѕВ РІС…РѕРґР° в неговия хотел, като хипнотизирана. На охраната казах своето РёРјРµ, охранителката нещо Р±СЉСЂР·Рѕ попита РЅСЏРєРѕРіРѕ по телефона: «Г-РЅ Сулейман Р’Рё очаква», – отговори РјРё тя приветливо. Доближих СЃРµ до рецепцията, подадох своята ID карта на мениджъра, и докато тя правеше РєРѕРїРёРµ, влезе Сулейман, с тен и по шорти и тениска. РўРѕР№ директно СЃРµ насочи РєСЉРј мен.. Както винаги той не искаше РґР° РіСѓР±Рё нито минута. «Здравей, какво чакаш?В». «Здравей. Там правят РєРѕРїРёРµ на моите документи. РџСЂРё вас Рµ строго», – усмихнах СЃРµ аз. РўРѕР№ Р±СЉСЂР·Рѕ влезе зад рецепцията РґР° вземе моята карта, но мениджърът вече РјРё СЏ РІСЉСЂРЅР°. Р? Сулейман Р±СЉСЂР·Рѕ С…СѓРєРЅР° след мен. «Ела с мен». «Къде?В» «При мен в стаята», – каза Сулейман. РђР· СЃРµ учудих. Такъв обрат на събитията не очаквах. Отдавна Рµ Р±СЏС…РјРµ СЃРµ виждали. Р?В РІРёРґРёРјРѕ, той беше решил РґР° РјРё покаже накуп цялата прелест на своето битие, без РґР° СЃРєСЂРёРІР° нищо от мен.