На нашем сайте вы можете читать онлайн «Разкриваща пътища. Част 1». Эта электронная книга доступна бесплатно и представляет собой целую полную версию без сокращений. Кроме того, доступна возможность слушать аудиокнигу, скачать её через торрент в формате fb2 или ознакомиться с кратким содержанием. Жанр книги — Легкое чтение, Детективы, Современные детективы. Кроме того, ниже доступно описание произведения, предисловие и отзывы читателей. Регулярные обновления библиотеки и улучшения функционала делают наше сообщество идеальным местом для любителей книг.
Разкриваща пътища. Част 1

Автор
Дата выхода
12 мая 2021
Краткое содержание книги Разкриваща пътища. Част 1, аннотация автора и описание
Прежде чем читать книгу целиком, ознакомьтесь с предисловием, аннотацией, описанием или кратким содержанием к произведению Разкриваща пътища. Част 1. Предисловие указано в том виде, в котором его написал автор (Мерием Йолач) в своем труде. Если нужная информация отсутствует, оставьте комментарий, и мы постараемся найти её для вас. Обратите внимание: Читатели могут делиться своими отзывами и обсуждениями, что поможет вам глубже понять книгу. Не забудьте и вы оставить свое впечатие о книге в комментариях внизу страницы.
Роман в три части на 8 езика. История за любовта, която преобърна живота ми. Книга-тренинг за тези, които искат да следват своя път. Посвещава се на Мъжа, любовта към когото преобърна моя живот.
Разкриваща пътища. Част 1 читать онлайн полную книгу - весь текст целиком бесплатно
Перед вами текст книги, разбитый на страницы для удобства чтения. Благодаря системе сохранения последней прочитанной страницы, вы можете бесплатно читать онлайн книгу Разкриваща пътища. Част 1 без необходимости искать место, на котором остановились. А еще, у нас можно настроить шрифт и фон для комфортного чтения. Наслаждайтесь любимыми книгами в любое время и в любом месте.
Текст книги
Ние бяхме познати милиони години, и във всяка ситуация Мехмет Бей ми оказваше възможна подкрепа на нашите проекти, и, разбира се, на мен лично в краен случай.
Ние се разположихме в центъра на пълния с хора ресторант под надвесените над нас живи лиани. Местенцето се оказа на десет минути път от международното летище Ататюрк, така че не съм страдала много от умората.
«Добре дошла РІВ Р?станбул! Ще СЃРµ видим ли тази вечер?В»
Часът беше 22:00.
«Може би, утре», – написах аз в чата. Мълчанието се проточи. Нашият мачо не беше свикнал да му отказват. Той беше свикнал през целия си живот да взима всичко и веднага.





