Разкриваща пътища. Част 1

Там, където свършват силите, с молитва се отваря второ дишане, с вяра се изцелява умората и номощността, със силата на духа се закалява издържливостта, там, където е повратният нулев километър, трябва да се направи дълбоко вдишване, да се задържи дишането и да продължим да се движим, следвайки пътя на своето сърце.

Кой ти дава сили по пътя? Кой изпълва с чист въздух твоите клетки? Кой с песента на живота отваря пред теб всички порти и възможности?

Бог.

Силата Му е безгранична, Той винаги прощава и приема всеки, който дойде при Него с ай-дълбоко покаяние…

Аз бях силна в своите молитви.

В една от вечерите на 2016 година пътувах по планинския път към Сулейман. Таксиметровият шофьор ме попита «откъде съм» и се поинтересува, какво ме е довело тук. Аз му отговорих, кой беше това. Шофьорът се подсмихна… Запали цигара и по пътя започна своя разказ.

Веждите ми се надигнаха от учудване: той познаваше Сулейман и цялото му семейство. Сякаш Бог ме качи в тази кола, или изпрати именно него тази вечер…

«Познаваш ли Айше ханъм?» – попита шофьорът.

«Не, не я познавам».

«Това е жена му, с нейното семейство той се беше скарал шумно и бурно и си тръгна, но тази година, но тази година отново се сдобри с тях и отново се върна в хотела».

Аз мълчах.

«Тежка е нейната съдба, плати такива пари за най-страшния мюсулманките грях…».