Разкриваща пътища. Част 1

Очакваше СЃРµ едно интересно пътуване. Р?станбул РјРµ РїСЂРёРµ великодушно. Влюбих СЃРµ веднага и безумно. В тези старинни улички в центъра, в главната джамия на града, в Сулеймание, в Египетския базар, в тези гласове, с които пееше града от сутрин до сутрин. Но най-важното Р±СЏС…Р° хората – такъв народ не бях срещала РЅРёРєРѕРіР°.

Усещането, че съм си у дома, че винаги ще имам пълна подкрепа, защита и безопасност, и сякаш съм в лоното на майката, не ме напускаше дори след военния преврат в Турция, който стана на 15-ти юли 2016 година.

Четири дена след срещата с нашия Генерален РєРѕРЅСЃСѓР» на РФ РІВ Р?станбул, обсъждайки всички детайли на проекта, СЃРµ върнах в Лондон.

Беше ноември 2014В РіРѕРґРёРЅР°. Веднага усетих вътрешен студ, студ от града, от хората, от заобикалящата РјРµ атмосфера. Сулейман РјРё СЃРµ ядосваше, че не се срещнахме РІВ Р?станбул, докато Р±СЏС… там. А аз мислех за това, че СЃСЉРј готова РґР° СЃРµ преместя РІВ Р?станбул след 3—4 месеца. Не по-рано, трябваше РґР° завършавсички лодонски дела. Р? ето че през февруари 2015В РіРѕРґРёРЅР° аз отново СЃСЉРј РІВ Р?станбул, РЅРёРµ стартираме проекта, и вече през април получавам турска регистрация само за три дена. РџСЂРё такава фантастична подкрепа нямаше и съмнение, че за два дена, събирайки всичките СЃРё вещи, ще СЃРµ преместя от центъра на Лондон в бизнес района на Р?станбул – Левент. Веднага усетих промяната. Като принцеса СЃРµ оказах в приказка.