Нощна Светлина (Кръвни Връзки - Книга Втора)

Не искаше да си спомня инцидента с дрехите на момчето от хора. Поклати глава и дръпна входната вата, като очакваше да е заключена, но тя се отвори.

- Не много умно. - намръщи се Ник, като извади ножа с дръжка от кост от ръкава си и пристъпи вътре. - Нали не мислиш, че след случилото се онази нощ, ще започнат да си затварят вратите.

- Може би както се казва... Винаги е отворено. - Стивън сви рамене, но влезе предпазливо. - А може би старият свещеник очаква гости.

- Отново казвам, това не е много умно. - отсече Стивън, като знаеше, че те не са единствените паранормални същества в сградата.

Ще отида да се уверя, че свещеникът е в безопасност. Ако намериш вампири, действай разумно и ги остави, докато не извикаме подкрепа. Стивън тръгна нагоре, като остави Ник сам да вземе решение.

Ник кимна и започна да се оглежда за килера на църквата. Обикновено колкото по-ужасни са чудовищата... Толкова по-дълбоко под земята се крият. Той не си направи труда да се скрие, защото врагът можеше да вижда в тъмното, както и той.

Като намери вратата с надпис „килер“, Ник я отвори и бързо слезе по стълбите. Той сбърчи нос от влажната и застояла миризма и кихна. Винаги бе мразил килерите.

Стивън правеше същото горе - отваряше врати и надничаше през тях.