Нощна Светлина (Кръвни Връзки - Книга Втора)

Сега следваха един вампир пеша и нито един не беше в настроение за разговори. В следващия момент вече бяха на градски автобус и не знаеха накъде отива той. Най-накрая вампирът натисна бутона, за да слезе. Кат и Тревър слязоха на следващата спирка, преди да продължат преследването. Вампирът продължи да върви и Кат изръмжа объркано.

- Започвам да мисля, че е взел нещо. Почти направихме кръг. - оплака се тя. - Само на няколко метра от клуба сме.

- Ето го! - възкликна Тревър и изтича към една улица, където вампирът изведнъж изчезна.

Маратонките на Тревър издаваха скърцащ звук, когато достигна края на улицата и надникна.

Кат стоеше до него, малко наведена, за да могат и двамата да гледат от ъгъла.

- По дяволите! - изпсува Тревър и извади 9-милиметровия си пистолет.

- Все още не разбирам защо носиш пистолет. - каза Кат, макар да знаеше, че и Ник носи.

Не на пистолета разчиташе Ник... А на специално направените дървени куршуми. - Това е безсилно срещу вампири.

Тревър се усмихна.

- Забравяш за кого работя. Тези куршуми са специално изработени и избухват при допир, а центърът им е издълбан и запълнен с малко солна киселина.

Тази гадост ще разяде всичко.

- Тогава защо киселината не разяжда куршума? - попита Кат, като тайно събираше информация, за да подкупи Ник.

- Р?РјР° вътрешна РѕР±РІРёРІРєР°, която СЃРµ намира РІ куршума Рё киселината РЅРµ може РґР° СЏ разяде. Забравих как СЃРµ казва.