Нощна Светлина (Кръвни Връзки - Книга Втора)

Като погледна това нещо на седалката до него, той се усмихна и го грабна. Наистина беше съсипал дънките, който „взе назаем“ по-рано тази седмица от Чад и сега възнамеряваше да ги върне. Това беше доброто дело за деня. Да се надяваме, че никой не е отишъл в ада заради чувството си за хумор.

Като разгъна дънките, забеляза петното и черното масло, размазано по тях. Отново се засмя като видя какво бе направил на чатала. Тревър направи изключение и се трансформира в куче, за да разкъса чатала с удоволствие.

Хана - старата на котка на госпожа Тъли, която реши да живее с него, всъщност се бе приближила, подушила дънките, след което се обърна, вдигна опашката си и се изпика върху тях.

Така се опитваше да премахне кучешката миризма, оставена от него. Тревър не беше се смял толкова много през целия си живот.

- Р?деално - прошепна той.

След като излезе от колата , той се приближи до входната врата и хвърли дънките в храстите и отново почна да се смее, когато те паднаха върху купчина листа, намиращи се върху гигантски мравуняк. Това беше уникално.

Като звънна на вратата, зарови ръце в джобовете си и изчака някой да отвори.

Когато най-накрая вратата се отвори, Тревър придоби най-невинното си изражение.

- Здрасти - каза тихо той.

Чад въздъхна и се облегна на вратата.

- Здрасти и на теб, страннико.

- Виж, оплесках нещата и искам да говоря с Енви...