Приказката става реалност

(Морският цар най-вероятно е водач или свещеник, който пази притежанията си).

– Пусни ме! – царят пита.

– Няма да го пусна, не смей да пиеш без мое знание! (Говорят на един език).

– Каквото искате, вземете откуп – просто го пуснете!

– Дай ми нещо, което не знаеш у дома.

Царят помисли – помисли-какво не знае у дома? Изглежда, че знае всичко, знае всичко-и се съгласи. Опитах-никой не държи брада; стана от земята, качи се на кон и потегли у дома.

Тук той пристига у дома, кралицата го среща с принца, толкова радостен; и той, както научи за сладкото си потомство, се заля с горчиви сълзи.

Той каза на кралицата как и какво се е случило с него, те плакаха заедно, но няма какво да се прави, няма да поправите нещата със сълзи.

Те започнаха да живеят по стария начин; и принцът расте за себе си и расте, като тесто върху тесто-скокообразно и порасна голям.

"Колкото и да държите за себе си", мисли царят, " но трябва да дадете: работата е неизбежна!"Той хвана Иван Царевич за ръка, доведе го директно до езерото.

– Потърсете тук – казва той, – моят пръстен; случайно изпуснах вчера.

Остави един принц и сам се обърна към дома. Принцът започнал да търси пръстен, върви по брега и възрастна жена се натъква на него.

– Къде отиваш, Иван царевич?

– Разкарай се, не се притеснявай, стара вещица! И без теб е досадно. (Вещица – от" знам " – знам, сравнете – Веди – от санскрит буквално-свещено знание. Според суеверни идеи, датиращи от езичеството, жената е вещица, която благодарение на тайни връзки със "зли духове" уж е в състояние да причини нещастия на хората, да навреди на животните.

Според популярните вярвания вещицата служи на дявола. През Средновековието църковната инквизиция преследва и публично унищожава жени, заподозрени в магьосничество).

– Е, Остани с Бога!

И старата жена тръгна встрани.

И Иван царевич помисли: "за какво се скарах на старата жена? Дайте го и го хвърлете; старите хора са хитри и догадки! Каквото и добро да каже". И започна да мята старата жена:

– Върни се, бабо, прости ми глупавата дума! В крайна сметка казах от досада: баща ми ме накара да търся пръстен, отивам и гледам, но няма пръстен като не!

– Не за пръстена си тук; баща ти те даде на морския цар; морският цар ще излезе и ще те вземе със себе си в подводното царство.

Принцът плачеше горчиво.

– Не тъжи, Иван царевич! Ще има празник на вашата улица; просто ми се подчинявайте, стари жени. Скрий се зад този храст от касис и се скрий тихо.