Падам Си По Нея

Паркирам в гаража на сградата, където се намира офисът на „Бъди“. „Наследих“ модното списание от баща си като наказание за всичките неприятности, на които го подложих в младежките си години, вместо едно от по-сериозните списания от нашето портфолио, както очаквах. Сега „Бъди“ е целият ми живот.

Обличам сакото си, преди да се кача в асансьора. Поглеждам се в огледалото и ми харесва това, което виждам. Скроеният по поръчка костюм и копринената вратовръзка ми помагат за имиджа на успешен бизнесмен.

Докато чакам празният асансьор да ме отведе до дванадесетия етаж, поглеждам часовника си и се усмихвам при мисълта, че Мариана, моят свръх компетентен асистент, ще ми направи кафето и ще го занесе в офиса ми точно три минути след като пристигна.

РўСЏ работи СЃ мен РѕС‚ три РіРѕРґРёРЅРё Рё Рµ невероятна. Р?РјР° РґРѕР±СЂРё идеи Рё Рµ глътка реалност РІ някак пластичния СЃРІСЏС‚, РІ който живеем.

Човече, днес съм толкова поетичен. Поддържаме добри професионални отношения и съм истински късметлия, че мога да разчитам на някой, който преди всичко е в състояние да търпи моите настроения и да държи ежедневието ми под контрол.

Когато асансьорът спира на моя етаж, поемам дълбоко въздух и се приготвям да оставя Каду зад себе си - човекът, който е запален по музиката и плажа, и да стана Карлос Едуардо Мораес, главен редактор на едно от най-големите списания в страна.