Падам Си По Нея

Той се опитва да ме опознае до най-малкия детайл, без да е прекалено настоятелен от първата среща.

Обръща ме с лице към него, като отново ме държи за кръста. Едва чувам музиката около нас. След това той отново пее в ухото ми. Това е песен за желанието и необяснимите чувства. Това, което преживяваме тук, не подлежи на обяснение.

Не мога да дам такова, дори да исках.

Устните му оставят следи по ухото и врата ми. Докосването му е много нежно, но предизвиква едно от най-силните усещания, които някога съм изпитвала. Устните му оставят следа от нежни целувки, а брадата му ме драска.

Минават часове и дори не усещам времето. Когато осъзнавам колко е късно, това е само защото Лаис ме вика и ми казва, че е време да тръгваме.

- Скъпа, ще те заведа у дома - казва й мъжът, когото целува, но тя поклаща глава и се усмихва.

- Няма нужда. Наистина е далеч от мястото, където отиваш.

Освен това вече изпратих съобщение на таксиметровия шофьор, който идва да ни вземе.

Те продължават да говорят и Каду ме обръща с лице към себе си.

- Остани с мен, Мари. - казва той. По дяволите, изкара ми акъла.

- Да остана с теб? Аз ... Аз обикновено не.

.. - опитвам се да обясня, че не съм толкова лесна колкото жените, с които обикновено излиза, но той ме прекъсва.

- Не, хубавице. Няма да правим друго освен това, което вече правим. Просто искам да те държа в обятията си още малко. Не съм готов да те пусна.