Заливът Кисмет

Той се надяваше, че тя харесва изненадата и ще му прости за грешката, която направи по-рано. Никълъс рядко се действаше импулсивно, но Холи го караше да иска неща, да иска нея…

ГЛАВА ПЕТА

Тристан беше казал да се отбие в Уичис Брю. За какво ли Есмералда се нуждаеше от нея? Холи мразеше, че е в такова мрачно настроение, но всичко, което искаше, беше да се прибере и да се свие на дивана си.

Надпреварата с горещ шоколад постигна голям успех. По-късно тази седмица ще разберат кой бизнес е спечелил вота за най-добър горещ шоколад. Може би Есмералда искаше да й прави компания за вечеря. Холи не трябваше да отблъсква Никълъс. Ако беше малко по-приятелски настроена, може би щеше да я покани на вечеря. Не беше възможно да напусне Серендипити Лейн, когато той поиска, но тя беше свободна цялата вечер.

Холи въздъхна и отвори вратата на Уичис Брю.

Малки бели светлини украсяваха целия магазин. Дали Тристан и Есмералда най-накрая бяха решили да поставят коледна украса? Повече от седмица Холи закачливо им напомняше че трябва да украсят кафенето за да изглежда малко по-празнично. Светлините в кафенето бяха угасени и само малките светлинки осветяваха помещението. “Есме?” извика тя. Нямаше отговор. Холи пристъпи навътре в кафенето и извика уплашено, когато пред нея падна голяма сянка.

“Не исках да те уплаша.” Никълъс пристъпи по-близо до нея.