Заливът Кисмет

Някои дни това го притесняваше повече, отколкото можеше да си признае. Друг път той беше просто благодарен, че може да бъде част от живота й. Днес той се надяваше да бъде достатъчно смел, за да й признае най-накрая, че я обича.

Той отвори вратата към винарната и влезе вътре. Неш обичаше това, което Лейлия, и сестра й Каприша бяха направили с винарната.

Всеки вид вино беше сортиран по вид и поставен на рафтове, разпръснати из магазина. Те дори имаха секция, пълна с различни сирена, крекери и хляб. Беше едновременно удобно и приканващо. Те притежаваха лозе в покрайнините на града заедно с другата си сестра Офелия. Всяка една от тях участваше в лозето, но Офелия нямаше нищо общо с винарната. Тя предпочиташе да работи с братовчедка им Амадея в Блуумс ъф Дестъни. Семейство Стрейндж имаха много общо с много от градските бизнеси и дейности. Техните предци са били тези, които са открили града преди повече от двеста години. Наш влезе по-навътре във винарната и към задния щанд, където се надяваше да намери Лейлия. Той нямаше добро извинение за посещението си, но посещаваше винарната достатъчно често, така че нито Каприша, нито Лейлия да поставят под въпрос присъствието му. Когато мина зад ъгъла я видя. Дългите й тъмни като нощта коси бяха разстлани по раменете й във великолепни вълни. Той не можеше да види очите й от там, където беше застанал, но и нямаше нужда.