Заливът Кисмет

Всички в града вярваха, че има някаква магическа сила, която се грижи за семейство Стрейндж. Холи всъщност не смяташе така. Особено по отношение на любовта. Всички те имаха достатъчна част от лошия късмет в тази област. Легендата разказваше, че любовта ги е намерила, когато са я очаквали най-малко, а понякога е била там през цялото това време.

Пълни глупости. Любовта не се появява от нищото. Тя ще вярва в това до края на живота си.

– Добре – съгласи се Холи. – Ще се върна, преди да разбереш, че съм тръгнала.

– По някакъв начин се съмнявам в това.

Айви се изкикоти.

Холи изплези езика си и излезе от магазина. Може би тя ще отдели повече време в крайна сметка …

ГЛАВА ВТОРА

Градът Заливът Кисмет наподобяваше почти всяко типично малко селце. Беше толкова живописно, че почти кара зъбите да те болят от сладостта.

Никълъс Бел предпочиташе суматохата на големия град и сериозното отношение на жителите му. Вероятно всичките жители на залива Кисмет се познаваха помежду си и се интересуваха от съответните членове на семейството си.

–Защо сме тук отново? Никълъс се обърна към приятеля си Гейбриъл Рийд и се намръщи.

-Не харесвам сладникави неща.

– Спокойно – каза му Гейбриъл. – Тук сме само за няколко дни, за да зарадвам родителите си и да ги уверя, че няма да умра или нещо подобно. Той потупа Никълъс по гърба.