Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем

Бял прозорец, без врата, пълна къща с деца.

Златна царица със свилена косица, в шума облечена, от полето довлечена.

Малко зелено, в гората червено.

Отвътре червено, а от вънка зелено.

Те са малки и червени, весели и засмени, по дърветата растат, и после ги ядат.

Рибка зелена, с конец уловена.

По материалам сайта http://www.az-deteto.bg/

Отговори

Един човек понесъл кошница яйца да ги продава.

Той носи триста яйца.

«Побратиме, отдавна ли вървиш по мене?»

Гатанки: Ягода.

Речи чекръче – Говори, веретено

Имало едно време един дядо. Той си имал дъщеря: когато се засмивала, трендафил цъфвал от устата й, а когато заплачела, от очите й маргарит капел. Дядото ги събирал и ходел да ги продава, за да се прехранват.

Прочуло се момичето с хубостта и с дарбите си толкова много, че мълвата стигнала чак до ушите на царя. Той поискал да се ожени за момичето и проводил хора да го вземат и да го доведат при него.

Сред пратените хора обаче имало една девойка, която искала да се омъжи за царя. Тя много завидяла на хубавото момиче и веднага го намразила до смърт. Вървели, що вървели и на хубавото момиче му се припило вода. Завистливата девойка му рекла: «Ако ми дадеш да ти извадя едното око, ще ти дам вода».

Нямало какво да прави хубавото момиче и се съгласило. Завистницата извадила едното му око, скрила го в малка кутийка и му дала да пие вода.

Вървели, що вървели, стигнали до един кладенец. Хубавото момиче пак било ожадняло и поискало да пие вода. Завистливата девойка пак рекла: „ Ако ми позволиш да ти извадя и другото око, ще ти дам вода».

Момичето било много жадно и пак се съгласило. Завистницата извадила и другото му око, скрила го в една кутийка и му дала вода.

Другите жени, царски пратенички, си рекли: «Защо ли му е на царя царица без очи? Как ще се покаже с нея пред хората? Хайде да я захвърлим някъде в гората».

И като стигнали до една голяма коприва покрай сух кладенец, оставили момичето и отминали. Из пътя нагласили завистливата девойка, завели я на царя и му казали, че това е момичето, което щом се засмивало, трендафил цъфвал от устата му, а щом заплачело – маргарит капел от очите му.

Царят се венчал за завистницата. Чакал той тя да се засмее и трендафил да цъфне на устата й или да заплаче – и маргарит да падне от очите й.