Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем

Тогда он понял, что нашел свою потерянную невесту и женился на красавице. А царицу-изменницу приказал жестоко наказать.

Гатанки за животни

Той е малък и бодлив, пука топката веднага. С малка остричка глава. Има четири крака, а сега познай кой е това.

Той е с червен клюн, с дълги крака. Той търси жаби из кални блата. Пролет лято той е тук, есен зима отлита на юг.

Тя на ягодка прилича, на черни точки е тя. По тях ти разбираш, на колко години е сега.

Белопера, дълговрата платноходка във реката.

Мъничко момченце, с бодливичко гръбченце.

Бодлива му е дрешката, хайде всички бежката.

Хем живее в гората, хем гората му на главата.

Трънче до трънче наредени на едно пънче.

Сиво, свито, с игли покрито.

Птица съм. Имам жълти очички, като звездички.

Източа ли врата си прав, той става стълб за телеграф. Какъв ти стълб за телеграф! Наричам се…

По материалам сайта http://www.az-deteto.bg/

Отговори

Той си имал една дъщеря.

Молвата за момичето с хубостта и с дарбите си.

Когато тя се засмивала, трендафил цъфвал от устата й, а когато заплачела, от очите й маргарит капел.

Сиромашкото момиче било намерено от един старец.

«Трендафил за око, трендафил за око!»

Тя извадила една малка кутийка, отворила я, дала на стареца окото и взела трендафила.

Царят изслушал приказка за едно момиче. Когато се засмивало, трендафил цъфвал от устата му, а когато заплачело, маргарит капел от очите му.

Царят заповядал жестоко да накажат царицата измамница.

Гатанки: Таралеж.

Гъската. Елен. Щъркел. Калинката. Бухал. Жираф.

Иванка и Марийка – Иванка и Марийка

Марийка беше кръгло сираче. Тя слугуваше в една голяма господарска къща. От зори до мрак се трепеше горката Марийка. На обед господарката й даваше да яде сухи корички, а вечер трохички, сметени от трапезата. А господарската дъщеря Иванка се излягаше на пухени възглавници, лежеше до пладне и нищичко не пипаше.

Марийка реши да се махне от господарската къща и да побегне, където й видят очите.

Когато настана нощ, тя взе хурката, къделята, вретеното и тихичко се измъкна от господарския дом. Отиде в гората. Дълго вървя между дърветата. Най-сетне се умори много, седна до дънера на един стар дъб, сложи главата си на мекия мъх и заспа дълбоко.

Събуди се късно. Озърна се наоколо, но не видя никъде жива душа. Само гласове на птички се чуваха в шумака. Дълго вървя Марийка в непознатата мълчалива гора. Най-подир зърна една дървена къщурка, покрита с мъх.