Методическо ръководство към курса по индиректна хипнотерапия

Много хора говорят с по-нисък от естествения си тон, като центрират гласа си в гърлото, вместо в устната кухина).

Започвайте плавно.

(Обратно на внезапното «изстрелване» на думата в началото на издишването. Аз се съсредоточавам върху това, да започна издишването, преди да изговоря първата дума).

Говорете по-тихо (но не по-ниско)!

Силен звук = повече стрес/напрежение = по-висок риск от напрежение.

Пазете гласните СЃРё струни от пресъхване. Р?збягвайте РґР° хъкате РёВ РґР° СЃРё прочиствате гърлото (или РґР° СЃРµ покашляте).

Отпуснете се – избягвайте да се напрягате; правете подходящи упражнения за разтягане и отпускане на врата и раменете.

РђРєРѕ Рµ възможно, избягвайте РґР° говорите седнали. РўРѕРІР° затруднява диафрагменото дишане. Р?зползвайте правилната РѕРїРѕСЂР° на дишането, РїСЂРё диафрагмено дишане. За целта седнете изправен, с изпънати назад рамене – не прегърбен напред.

Ако е необходимо, останете прав, докато говорите. Поемайте въздух пълно и ограничете броя думи на един дъх.

В хипнотерапията твърде често се набляга на монотонната интонация. Това предполага повтаряща се употреба на едни и същи гласни струни и може доведе до напрежение.

Монотонната интонация Рµ уместна само по време на индукцията, по време на задълбочаване на състоянието или РїСЂРё акцентиране на команди и изреждане. Р?зползвайте РїРѕ-разговорна интонация.