Разкриваща пътища. Част 1

«Приближи се до мен», – неочаквано повелително изкомандва Сулейман, показвайки ми с ръка да седна на коленете му. От него излизаше толкова сила и власт, че аз не можех да си правя оглушки. Смутено се приближих и седнах в скута му, той започна да ме гали по косата с едната ръка, като с другата нежно ме придържаше за талията.

Така галят любимо котенце, РјРё РјРёРЅР° през СѓРјР°. Р СЏР·РєРѕ станах. Сулейман СЃРµ разсмя. «Целуни ме», – той не махаше ръката СЃРё от талията РјРё. С другата СЂСЉРєР° РІРґРёРіРЅР° брадичката РјРё, аз Р±СЏС… с една глава РїРѕ-РЅРёСЃРєР° от него. Гледаше РјРµ в очите без РґР° откъсва погледа СЃРё, очаквайки РєРѕРіР° ще изпълня заповедта РјСѓ. «Небесно СЃРёРЅРё очи», – произнесе той, сякаш пиеше РІРѕРґР° от тях и не можеше РґР° СЃРµ напие. Започнах жадно РґР° РіРѕ целувам, исках вече РґР° Рµ без дрехи… Толкова горещо като РѕРіСЉРЅ беше неговото тяло, че не можех РґР° СЃРµ удържа РґР° не разкопчая горните копчета на ризата РјСѓ «По-РєСЉСЃРЅРѕВ», – произнесе властно той, като сложи своята гореща голяма длан РІСЉСЂС…Сѓ моята СЂСЉРєР°. РђР· отдръпнах ръката СЃРё и изскочих навън от офиса РјСѓ тичайки «Нали ти казах, че ще СЃРё СЏ взема», – РёР·РІРёРєР° той, смеейки СЃРµ, за онази целувка, която не получи от мен РІВ Р?станбул. РўРѕР№ РјРµ РґРѕРіРѕРЅРё толкова набързо, в движение закопчавайки своето СЏРєРµ.