Разкриваща пътища. Част 1

«Сега ще обядваме», – и вече СѓСЃРїСЏ РґР° РјРµ набута в някакво ресторантче един етаж РїРѕ-надолу, като РјРµ сложи на кожения диван, нещо РёР·РІРёРєР° на сервитьора Рµ след няколко минути РЅРё донесоха пресни кебапи СЃСЉСЃ зеленчуци и горещ хляб. Айранът в Сараево беше също толкова вкусен като РёВ РІВ Р?станбул.

«Яж», – завивайки кебапа в лаваш, Сулейман РјРё протегна парче, а аз извъртях глава. РўРѕР№ РјРµ плясна по бедрото. «Трябва РґР° ядеш, РјРЅРѕРіРѕ СЃРё слаба». Засмях СЃРµ, като СЃРё помислих, че исках РґР° СЃРјСЉРєРЅР° РЅСЏРєРѕР№-РґСЂСѓРі килограм. По време на обяда РєСЉРј нас СЃРµ присъедини РІРёСЃРѕРє млад човек на около тридесет РіРѕРґРёРЅРё в тъмно вълнено палто. РўРѕР№ СЃРµ доближи до масата РёВ РїРѕРєРѕСЂРЅРѕ зачака. В ръката РјСѓ имаше плик, както СЃРµ оказа РїРѕ-РєСЉСЃРЅРѕ, с голяма СЃСѓРјР° пари. «Седни!» – заповяда му Сулейман. «Това Рµ РјРѕР№ братовчед», – Сулейман РјРё представи младежа, на когото заповяда РґР° СЃРё вземе три банкноти за себе СЃРё, а останалите РґР° сложи в банковата сметка. Момчето СЃРµ подчини, пожела РЅРё приятен апетит и изчезна. РќРёРµ СЃРµ наобядвахме «Хайде РґР° отидем РґР° пием чай». Р?злязохме от ресторанта и седнахме в някакво РґСЂСѓРіРѕ кафе, където беше пълно СЃСЉСЃ сладки лакомства. «Какво искаш?» – попита Сулейман. «Баклава» – радостно отговорих аз, честно казано малко смутена от нашия РѕР±СЏРґ.