Разкриваща пътища. Част 1

Той ми се усмихна из-под своя рижав мустак. Започнах да се смея. «Какво искаш? Донесете още един чай и меню», – подхвърли той към дотичалия сервитьор. Светът винаги се въртеше около него. «Знаеш ли, че когато те виждам, то полудявам и сама не знам какво говоря и какво правя.

Р?звинявай, ако обичаш, че така безцеремонно седнах РїСЂРё теб. Р?Р·РІРёРЅРё РјРµ, Сулейман, аз СЃСЉРј просто една глупачка…», – разсмях СЃРµ аз. „Добре, приема се“, – весело РјРё РїРѕРґРјРёРіРЅР° Сулейман. РўРѕР№ отново стана самият себе СЃРё, и аз започнахда СЃРµ отпускам по малко. „Знаеш ли, аз СЃРё счупих крака, когато вчера играх футбол. Докторът РёСЃРєР° РґР° РјРё сложи гипс“, – Сулейман без РґР° откъсва поглед РјРµ гледаше. РђР· СЃРµ засмях. В« Защо СЃРµ смееш?В» «Защото ти РЅРёРєРѕРіР° РЅСЏРјР° РґР° СЃРµ съгласиш РґР° С…РѕРґРёС€ РІВ РіРёРїСЃ, ти РЅСЏРјР° РґР° издържиш нито ден в къщи», – отговорих аз. «Да, ти знаеш», – Сулейман тежко РІСЉР·РґСЉС…РЅР°. Виждаше СЃРµ, че РіРѕ измъчва силна болка в крака. Телефонът зазвъня. «Здравей, Али. Благодаря, РґРѕР±СЂРµ. Вчера СЃРё счупих крака. Докторът РёСЃРєР° РґР° РјРё сложи РіРёРїСЃВ». Разбирах, че кракът силно РіРѕ безпокоеше и костите могат РґР° зарастнат неправилно, ако Сулейман не последва съвета на доктора, но нямаше СЃРјРёСЃСЉР» РґР° СЃРїРѕСЂСЏ с него, когато той вече беше решил, затова просто мълчах. «Какво ще поръчаш?» – РјРµ попита той отново.