Разкриваща пътища. Част 1

«Нещо сладко, имам нужда да премахна стреса», – усмихнах се аз и започнах да си тананикам заедно с песента от радиото в кафето. Сулейман широко се усмихна, винаги го забавляваше това, че с него се държах непринудено. «Донесете Магнолия, ще ти хареса, това е най-добрият десерт тук». Сервитьорът мигновено сложи пред мен купичка с млечно-кремов десерт.

Дълбоко потопих в него цялата лъжица и загребах от дъното половината. Сулейман просто СЃРµ разсмя, а аз продължих РґР° пея. По душата РјРё сякаш драскаха котешки нокти. Чувствах, че тук приключва някаква история, «Да запазя ли за твоите партньори съседната маса тук, Мария?» – Сулейман с поглед показа на сервитьора РґР° запази масата, а той веднага сложи табелка «Запазено». «Всъщност срещата РЅРё Рµ РіРѕСЂРµ, всички вече РјРµ чакат там, така че аз ще СЃРµ кача РїСЂРё тях», – разбирах, че Сулейман СЃРµ опитва РґР° РјРµ контролира РёВ РёСЃРєР° РґР° разбере СЃВ РєРѕРіРѕ РґРѕР№РґРѕС… тук. «Знаеш ли защо досега още не съм СЃРµ оженил?» – изведнъж РјРµ попита Сулейман. РђР· замръзнах с лъжица от десерта в устата. «Веднъж ти РјРё написа, че Р±Рё СЃРё тръгнала РґРѕСЂРё и от твоя РјСЉР¶, защото СЃСЉРј РґРѕР±СЉСЂ любовник. Р? ето затова, аз не искам РґР° СЃРё тръгнеш от мен заради РЅСЏРєРѕР№ РґСЂСѓРіВ». РђР· съвсем смътно тогава разбрах смисъла на неговите РґСѓРјРё. Толкова неочевидна беше за мен логиката на Сулейман. Но той РЅРёРєРѕРіР° не хвърляше излишни РґСѓРјРё на вятъра и винаги Рµ Р±РёР» точен РјРЅРѕРіРѕ РјСЉРґСЉСЂ.