Разкриваща пътища. Част 1

Неочаквано за мен в ресторантчето влезе леко пълничка мюсюлманка на средна възраст, цялата в черно, покрита с хиджаб. Със появата и целият свят се завъртя около нея, макар че тя беше скромна и незабележима. Сулейман подскочи от масата и взе веднага всички пакети с покупките от тази жена, подаде ги бързо на сервитьора.

Не виждах лицето на жената, защото тя седна сама с гръб към мен на съседната маса. А Сулейман се върна при мен. «Кога мислиш да отидеш на срещата?» – заинтересува се Сулейман. Не бях подготвена така безцеремонно да ме отпращат. Освен това, от момента на появяването на тази мюсулманка в кафето целият свят се преобърна за мен, аз потънах в някаква мъгла и не разбирах какво се случва наоколо. Разбрах само, че започнаха да се събират някакви роднини на Сюлейман, а да ме запознава с тях засега не му влизаше в плановете. Две години по-късно ще узная, че това всъщост не бяха неговите роднини, а роднините на негвата жена, за чеито съществуване никога нямаше да науча, ако не бях завела пет дела срещу Сулейман. Но това ще се случи две години по-късно. А сега просто станах от масата. «Много благодаря за десерта, Сулейман. Радвам се, че те видях», – благодарих на Сулейман, и едва не се разревах, че не мога дори да го целуна или да го прегърна за сбогом. Той ми кимна. Аз се качих с ескалатора нагоре, където ме чакаха приятелите.