Разкриваща пътища. Част 1

Р? разбира СЃРµ веднага изпратих тези СЃРЅРёРјРєРё на неговия РїРѕ-голям брат, Сулейман, СЃВ РїРѕРґРїРёСЃ: «Не знам РїСЂРё РєРѕРіРѕ сега РґР° РґРѕР№РґР°. Р? двамата братя РјРµ канят РґР° РґРѕР№РґР° в Зигара». Сулейман тогава Р±СЉСЂР·Рѕ изскочил от кафето, откъдето СЃРё пишеше с мен онлайн, и направил една Р±СЉСЂР·Р° разборка СЃВ РїРѕ-малкия СЃРё брат, който СѓР¶ СЃРµ канел вече РґР° РёРґРІР° РґР° РјРµ посреща на летището в Анталия.

Тогава те доста сериозно се скарали заради мен, може би и щяха да се сбият… Не знаех как е завършила тази история между тях. Но явно с примирие, след като мина толкова време. Но сега, стоейки пред Сулейман при него «на гости», се учудих, че той си спомни онази история с едногодишна давност …. Аз потънах в размисъл «Отговори ми!» – гласът му сякаш беше някъде надалече. «Сега именно за това ли искаш да поговориш с мен, Сулейман?» – попитах го аз. «Не знам, твоят брат сам ме намери във фейсбук и първи ми написа. Останалото го знаеш вече». «Не ме лъжи!» – Сулейман негодуваше, той не мислеше, че нещата ще станат толкова сериозни. Но тогава той още не знаеше, а и аз също, къде ще ни доведе това в бъдеще. «Нося ти каталог на нашата изложба „Едно сърце за две страни“. Отивам да изпия едно турски кафе. Надявам се то е все така вкусно както и преди, а ти в това време разгледай нашия каталог. А след това ще се срещнем, ако искаш,». Сулейман се учуди на такъв развой на събитията.