Разкриваща пътища. Част 1

Р? докато още нищо не беше СѓСЃРїСЏР» РґР° предприеме РјСѓ оставих каталога от нашата чудесна изложба на масата, и излязох. Насочих СЃРµ РєСЉРј любимия бар до морето, където правеха най-вкусното турско кафе. Топла августовска вечер, приятна РјСѓР·РёРєР° от бара, поръчах СЃРё турско кафе. Сервитьорът с бяла колосана СЂРёР·Р° Р±СЉСЂР·Рѕ РјРё донесе кафе с лукум и прохладна РІРѕРґР°.

Аз се наслаждавах. Мислех си, че всичко трябваше да стане по съвсем друг начин. Аз изобщо не си представях така нашата със Сулейман среща след дългата раздяла. «Къде си? Чакам те, побързай», – долетя изведнъж съобщение от Сулейман във Вайбъра. «Пия кафе, то все още е така вкусно при вас», – отговорих аз. «Добре, това ти е подарък за рождения ден. Допивай си кафето и идвай по-бързо». «Моят рожден ден е след седмица, Сулейман. Разгледа ли каталога?» – отговорих аз. «Не. Ела да ми го прочетеш на глас». Допих си кафето и се качих. Не ми се искаше да се връщам при него, но се отбих вежливо да се сбогувам. Сулейман предвидливо ме обиколи от към гърба и заключи вратата. На мен това изобщо не ми хареса, защото не влизаше в моите планове да оставам повече тук. Но той вече беше се доближил плътно до мен и ме помириса отзад от главата до петите, убеждавайки се, че ароматът е все още мой и аз съм същата, обичаща него, дошла при него тази вечер.