Разкриваща пътища. Част 1

Той ме прегърна в гръб през талията, и започна да целува шията ми, сваляйки блузката ми. Аз се съпротивлявах. «Какво правиш? Пусни ме». «Недей да ме лъжеш повече никога. Защо дойде при мен? Какво искаш от мен» – той изведнъж бързо вдигна полата ми и прекара пръсти през слабините ми.

«Виж, ти цялата си мокра като водопад», – той се подсмихна. За един миг се оказах на леглото, където вече бях гола. Сулейман рязко разтвори краката ми и влезе в мен. «Кажи ми, че ти липсвах», – неговият тон не предполагаше съпротивление. «Да». «Кажи ми, че ти липсвах», – настояваше той. «Да, ти ми липсваше. Много», – не можех да го лъжа. Доволен той започна да ме целува още по-неистово, и това продължаваше в близките няколко часа. Вече беше съвсем късно. Сулейман, както и преди, сложи моите ръце на кръста си. «Направи ми твоя вълшебен масаж». Аз му се подчиних. Той блаженстваше. Той винаги обичаше как се докосвах до него. Моите топли длани докосваха неговите татуировки на гърба му, обичах да галя крилете му, които бяха се разтворили върфу целите му широки рамена.. «Вече е късно, трябва да тръгвам», – изведнъж се сетих аз. Сулейман се учуди. «Ще ти дам един шофьор, ще му кажеш адреса си. Къде живееш сега в Анталия? Той ще те закара направо вкъщи». «Добре». «Трябва да тръгвам, защото имам работа». «Така късно?» – учудих се аз. «Да».