Една Вълшебна Коледа

Нейните черти бяха много нежни, перфектно пасващи на малкия ѝ ръст – поне един фут по-ниска от него – което предизвикваше чувство за защита. Същото видя отразено в очите на Джей Пи и което той се беше заклел никога да не се чувства, тъй като го направиха на глупак. Без съмнение, тя беше красива.

Но освен това тя имаше младежко и живо сияние, която да може да порази и най-сериозния смъртен.

Освен него, разбира се.

Момичето мина покрай него, но игнорира присъствието му, напълно фокусирана върху мястото. Тя беше толкова запленена от това, което гледаше, че сякаш беше пред осмото чудо на света, а не във вила на края на Грамадо, далеч от всичко и всички – благодаря на Бога.

Когато тя спря на няколко стъпки пред него, той наблюдаваше извитото ѝ тяло, облечено изцяло в бяло, с тесни панталони от габардин, тениска, яке и дори кецове тип Конверс, целите бели.

Тя почти... блестеше... ако това бе възможно.

– Ах, по дяволите, имам халюцинация, помисли си Самука. – Сигурно е по вина на последната чаша черно кафе, което изпих,, каза той, като затръшна вратата зад себе си.

Разтърсвайки главата СЃРё, той решил РґР° СЃРё РІСЉР·РІСЉСЂРЅРµ контрола над собствения СЃРё живот. Р?ли РїРѕРЅРµ, РІ РґРѕРјР° СЃРё.

– Може ли да знам какво мамка му е това? – попита той със сумтене, а Джей Пи спря да говори, гледайки встрани от момичето към Самука.