Една Вълшебна Коледа

Сапука го гледаше гневно, надявайки се, че тонът му ще е достатъчно свиреп, за да ги изгони оттам. Когато погледна момичето, той се изненада да види, че ръката й беше над устата и очите ѝ бяха широко отворени, сякаш бе шокирана от поведението му.

Джей Пи разтърси главата си с отвращение и погледна обратно към момичето.

– Габриела, това е Самука. – Той размаха пръст в негова посока. – Прости му маниерите. – каза Джей Пи с нежна усмивка. – Той е далеч от цивилизацията от дълго време и трябва да е забравил как да посреща гости.

– Гостите са добре дошли само когато са поканени.

По този начин мога да откажа присъствието и да избегна това ... неудобство– Самука промърмори, гледайки момичето, чието име знаеше вече.

– Р?зпратих ти имейл преди РґРІРµ седмици, като те уведомих, че ще ти доведа РЅРѕРІ асистент. Очевидно РЅРµ СЃРё РіРѕ отворил, както правиш СЃ повечето РѕС‚ имейлите РјРё.

– Разбира се, че не. Нямам време за губене в дребни приказки, все пак имам да предавам ръкопис – отвърна той и погледна отново към Габриела, като му беше трудно да отмести погледа си.

– Който не е готов.

.. – каза Джей Пи, а Самука повдигна рамене.

– Все още. Освен това, не се нуждая от нов асистент.

Успявайки да спре да я гледа, мъжът ги отмина като проклинаше под мустак и се изненада от кристалния глас, който сякаш въздействаше на цялото му тяло.