Падам Си По Нея

Родителите ни живеят в общност, където хората се познават от години. Почти са като едно голямо семейство. Поне веднъж месечно се събираме на обяд и винаги е много весело и забавно. Хубаво е да хапнеш домашна храна и да прекараш малко време със семейството.

Около шест и половина вечерта телефонът на Лаис звъни и тя излиза отвън, за да говори.

- Как СЃРё? Как Рµ работата? Р?РјР° ли РЅРѕРІРё момчета, Р·Р° които искаш РґР° РјРё разкажеш?

- Добре съм, мамо. Работата е добре и всичките ми гаджета са въображаеми.

Тя се смее, но продължава.

- Но трябва да има някой. Видях те да проверяваш телефона си няколко пъти - казва тя и аз се усмихвам. Не искам да притеснявам майка си, като й кажа, че съм ходила на среща с шефа си.

- Няма нищо, мамо.

- Ако някога решиш да споделиш, мама е тук.

- Знам.

Усмихвам се и я целувам по бузата. След това Лаис влиза в стаята.

- Мари, имаш ли нещо против да си тръгваме? - пита тя и това малко ме учудва, но не възразявам. Сбогуваме се и взимаме автобуса до вкъщи.

- Всичко наред ли е? - питам аз, след като се качваме.

- Да, просто Родриго ми се обади - обяснява тя, като изглежда щастлива. Усмихвам се, защото се радвам за нея.

- Така ли? Какво каза?

- О, покани ме на вечеря.

- Р? РєСЉРґРµ ще ходите? - питам аз.