Падам Си По Нея

- В онази кръчма, която харесваме - казва тя, като има предвид откритата площ, пълна с барове в един търговски център близо до вкъщи. - Ще ми помогнеш ли да си направя прическа?

- Разбира се. Ще изглеждаш красива - отговарям аз през смях и вече мисля каква прическа да й направя.

Моята коса е дълга, права и кафява, а нейната е вълнообразна и руса.

Слизаме на нашата спирка, за да обсъдим какво ще облече, развълнувани като две ученички. Часът е седем вечерта и Родриго ще дойде да я вземе след един час. Бързаме да приготвим всичко и в 19:45 тя е готова и изглежда зашеметяващо.

- Р?зглеждаш перфектно!

- О! Много съм нервна!

- Не бъди! Всичко ще е наред!

Няколко минути по-късно пристига Родриго и ние слизаме да го посрещнем. Сбогуваме се пред входа и му махам, докато той излиза от колата. Той наистина е красив.

Рус, висок, със светли очи. Не е като мъжете, с които тя обикновено излиза, но са хубава двойка. Лаис е красива и висока. Усмивката й кара всички останали да се смеят. Тя е прекрасна приятелка и се надявам да намери свестен мъж, който да се грижи за нея.

- Марина, нали? - пита ме и аз се усмихвам, защото съм свикнала хората да грешат името ми.

- Мариана. Как си?

- Съжалявам! Мариана! Аз съм добре, а ти как си? Той се усмихва и ние с Лаис гледаме развълнувано.

- Добре съм. Е, аз се прибирам. Чао, Лаис.