Заливът Кисмет

Габриел я беше наранил дълбоко и Айви носеше тези белези открито.

“Не мисля че се запознахме по правилния начин.” Той протегна ръка. “Аз съм Никълъс Бел.”

“Ъм. Приятно ми е да се запознаем.” Защо се притесняваше толкова много от този мъж? “Дълго време ли ще останеш в града?”

“Не, ако зависи от мен,” отговори той.

„Гейб имаше нужда да прекара няколко дни със семейството си, преди да отпътуваме до някое място с много по-приятно време до края на празниците.“

“О?” Сигурно си мислеше че тя е най-задръстената жена, която е срещал “Разбирам.” Тя кимна към чашата с Дядо Коледа в ръката му.

“Дошъл си за малко горещ шоколад?”

РўРѕР№ СЃРµ взираше РІ чашата, сякаш РіРѕ намираше Р·Р° РѕР±РёРґРЅРѕ. “Р?Р·РїРёС… няколко чаши. РђРєРё РёР·РїРёСЏ още няколко ще СЃРµ превърна РІ шоколадов десерт.”

Тя би се обзаложила че той ще е също толкова вкусен. Холи почти облиза устните си при мисълта да си отхапе от него.

Разбира се, не буквално, но определено по един по-интимен начин. Трябваше да премахне тези мисли от главата си. Той не беше за нея. Никълъс мразеше Заливът Кисмет, а тя никога нямаше да напусне този град. Това беше нейният живот. “Много лошо. Серендипити Лейн предлага най-добрият горещ шоколад в града.”

“Сигурна ли си в това?” Устните му се извиха нагоре в чувствена усмивка. “Трябва ли да стоиш тук или можеш да се разходиш с мен. Къде е собственикът?” Той огледа магазина.