Заливът Кисмет

“Помоли го да те пусне в почивка или ако може да си тръгнеш малко-по-рано.”

Р?скаше РґР° СЃРµ съгласи, РЅРѕ РЅРµ можеше РґР° остави РђР№РІРё сама. Също така СЃРµ раздразни че той РЅРµ вярваше че тя може РґР° Рµ собственичката РЅР° магазина. Беше само РЅР° двадесет Рё три, РЅРѕ това РЅРµ означаваше че тя РЅРµ може РґР° Р±СЉРґРµ отговорен собственик РЅР° бизнес.

Вероятно беше СЃ четири или пет РіРѕРґРёРЅРё РїРѕ-голям РѕС‚ нея. Р?зглеждаше близо РґРѕ възрастта РЅР° Габриел.

“Опасявам се че няма да е възможно.” Холи поклати глава. “Тя е голям експлоататор.”

“Много лошо, можехме да се позабавляваме.” Усмивката му изчезна.

“Ако ме насочиш в нейната посока, може би ще успея да я очаровам да те пусне.”

“Това не е възможно,” каза му тя. “Ако беше възможно вече щях да съм се съгласила.”

“Какво?” Той объркано я погледна и после поклати глава. “Разбирам. Ти си собственика на това място.

”

Тя кимна. “Аз и сестра ми.” Тя посочи към другия край на стаята. Айви най-накрая се завърна и не изглеждаше много щастлива. “Айви.”

“Може би по-късно тогава.” Той се загледа в Айви и това че изглеждаше че интересът му се е насочил към Айви я изгаряше от вътре.

Толкова непостоянен ли е този мъж? Както и да е, така или иначе той не й беше нужен… Тя го остави на мира и започна да работи зад тезгяха. Холи имаше много по-добри занимания от това да прекарва деня мечтаейки си за мъж, който не може да има.