Заливът Кисмет

След три пълни чаши стаята започваше да се върти и мозъкът му се бе притъпил малко от това, което го притесняваше. Наш остави чашата на плота, грабна бутилката уиски, препъна се и падна върху дивана. Не виждаше смисъл да се занимава с изтънчени неща. Можеше просто да пие директно от бутилката.

Наш по-скоро падна, отколкото седна на дивана прегръщайки бутилката с уиски. Той посегна към дистанционното и включи телевизора Двама души запълниха екрана – един мъж и една жена. – Наш изръмжа, когато един от тях започна да говори. “Здравейте, аз съм Гавин Дели, а моята прекрасна колежка е Джослин Стейси.

”

“Нищожество,” – промърмори Наш под носа си. Гавин приглади кичур тъмна коса от челото си и се обърна към Джослин. “Тук, в Ню Йорк е доста студено. Погледни тълпата! Толкова много хора дойдоха да се присъединят към нас в посрещане на Новата година.

” Той показа известната си усмивка към камерата и попита колежката си, “Направи ли си вече новогодишните обещания.”

“Трябва и ти да направиш няколко за себе си, Гавин,” Наш произнесе думите през зъби. Трябваше да сдържи порива да хвърли уискито си по телевизора.

Вместо това отпи голяма глътка. Мислеше си, че е постигнал мир с дните си в гимназията, но очевидно някои недоволства никога не изчезват.

“Не мога да кажа, че имам нещо в себе си, което бих искал да променя,” отговори Джослин.