Заливът Кисмет

“Ами ти?”

“Защо РґР° СЃРё играем СЃ перфекционизма.” Намигна Р№ Гавин. “Ами целувка РІ полунощ? Р?маш ли РЅСЏРєРѕР№ специален РІ предвид?”

Той не повдигна вежди, но думите му предполагаха че това действие ще последва. Наш изсумтя. Гавин ясно искаше Джослин да го целуне. Надяваше се красивата знаменитост да го свали хладнокръвно.

Наш отпи още малко уиски. Вече беше преполовил бутилката. С бързината, с която вървеше, щеше да успее да довърши цялата бутилка и да припадне преди полунощ.

“Възможно е да има няколко възможности,” – дръзко каза Джослин. Блондинката облиза устните си, оставяйки малко място за погрешно тълкуване.

“Това копеле винаги е имало целия късмет.” Защо, по дяволите, вече не беше изключил телевизора? Последното нещо, от което се нуждаеше, беше да гледа как Гавин се опитва да впечатли актрисата, с която участва в последния си игрален филм.

Той бе лидера на триото от рицари. Пърсивал и Тристан бяха много по-приятни, когато той не беше наоколо. Неш беше благодарен, когато отиде да търси славата и богатство в Калифорния. Не му отне много време да постигне тази цел. Съдбата винаги го е огрявала.

Обективът на камерата се насочи към кълбото от светлини, което беше готово да бъде спуснато в полунощ, по време на посрещането на Нова година. Гласът на Гавин все още изпълваше високоговорителите на неговия телевизор.