Духовен семеен живот

Затова в началото брахмачари развива добродетел, а след това, приемайки грихастха-ашрам, се среща с действието на страстта и невежеството, защото природата на семейния живот е такава. Но тъй като се е утвърдил в гуната на доброто, той ще може да види тяхното влияние. Това е важно.

Ако встъпим в семейния живот без продължителната подготов- ка на брахмачари, може лесно да попаднем в плен на илюзията. Такъв семеен изобщо нищо не забелязва.

Наблюдавайки традиционния ведически семеен живот и този

в отречение, може да забележим, че разликата между тях няма да е много голяма.

Ако се говори за обикновен семеен живот, то това е живот с привързаности, грихамедхи-ашрам, просто живот вкъщи. Грихамедхи е този, който се наслаждава на семеен живот, създа- вайки условия за пълно удовлетворение на сетивата си. А грихастха – този, който продължава да развива отречение в условия на семеен живот. В този случай разликата между семейните и санясите е само в начина на поддържане на съществуването им. Как санясите удовлетворяват своите потребности? От какво живеят те? Отреченият човек поддържа съществуването си, молейки за да- рение. Саняси трябва да живее от дарения и бахирвасата на врата му е предназначена специално за това. Отреченият садху я държи като торба и иска дарение. Семейният не носи бахирваса.