Духовен семеен живот

За него е грях да иска дарение, той трябва да се труди и да изкарва пари, изпълнявайки дхарма. Затова във ведическо време семейният изглежда по друг начин. Той облича дхоти със златен кант, обици или тюрбан със скъпоценни камъни, пръстени, обожава туласи в позлатена рамка. Но саняси – не.

Саняси не носи златни накити, той се облича просто и не маже тялото си с благовонни масла. Той пътешества и проповядва преданост към Личността на Бога и не се задържа дълго на едно място. Семейният пък предимно се намира в своя дом, създа- ва благоприятна атмосфера за развитие на Кришна съзнание и не се привързва към комфорт, подобно на Шривас Пандит.

Но ако не може да приспособи домът си за развитие на Кришна съзнание, тогава човек го изоставя, възползвайки се от отрече- нието, подобно на Сварупа Дамодара.

Не е толкова важно какви задължения изпълнява човек – на ученик, семеен или на отречен от света – той трябва да стане слуга на Бога.

Този човек се нарича представител на Кришна. Обикновено хората преценяват напредъка в Кришна съзнание по ашрама. Но това не трябва да е така. Без значение в какво по- ложение се намира човек – брахмачари, грихастха, ванапрастха или саняса, той може да стане съкровен слуга на Бога.

На сватбена церемония през 1969 г., Шрила Прабхупада каз- ва: «Ние проповядваме култа на Бог Чайтаня, а Самият Той е бил женен.